After ski

“Лалето” беше супер в събота, макар и да подухваше малко повече от нормалното. Аз както винаги бях на търкал, ама и имаше причина за това – заледеният участък, в който не ми оставаше нищо друго, освен да прекръстя и…квото ските покажат На два пъти направих голямата грешка да се пускам с моите про-та по неформалната писта под лифта, щото не духаше толкова там, но…имаше прекалено много борчета. И прекалено нагъсто. На първото спускане се забих фронтално в едно…близка среща от горския вид. Вторият път налетях на флората по-гъзарски – между три борчета, даже ските ми не паднаха. След една-две минути клонките на борчетата се разтвориха и..”Та-таааам” – Вили тържествено се появи като гордо дете на природата .
Ама в момента хич не се чувствам така..Сега съм като жертва на домашно насилие – синки и отоци навсякъде под кръста…

Нов блог – ново начало

Много се нагнети емоционално другият ми блог (jenseits.blog.bg), та реших да обърна нова блогова уеб страница в онлайн живота си.

Нека има повече битовизми в тая. Що пък не?

В момента се водя в сесия, нали съм студентка, само че работата ми някак придава лежерен привкус на този уж напрегнат период. Не че си щракам с пръсти по цял ден, но някак нито работата си я вземам много присърце, нито сесията. Та какво ставаше като седиш на два стола? :Р

Освен това, утре ще ходя на ски за пръв път на Витоша, за пръв път с новите ми ски, за пръв път с Невена, за четвърти път в живота ми изобщо ще се кача на ски. Много съм развълнувана Толкова първи неща на веднъж, не се случва всеки ден.

За да не бъде всичко прекалено хубаво, ще споделя, че в ски екипировката ми приличам на циганче на Женския пазар. Ските ми са жълти, обувките – цикламено-черни, якето е сиво-червено, а грейката – бяла. За сметка на това ще бъда с гъзарските си очила, които придават особена аура на надраменната част от тялото ми.