Днес с Невена ходихме на концерт – един познат от Банкя свири на пиано. За пръв път ходя на такова събитие. Беше странно. Слухът ми не беше привикнал към пианото, та в началото определях звуците, достигащи до ушите ми като “дрънкане по клавишите” и нищо повече.
В течение на концерта, обаче, започнах да се отпускам, да “визуализирам” емоцията, която пораждаше в мен песента на пианото. Ако трябва да съм честна, по-голямата част от визуализацията бяха елементи от картините, които Катя ми показва вчера.
Само дето в съзнанието ми не бяха статични – трите грации си танцуваха, Мадоната галеше младенеца с дългите си пръсти, Юпитер прегръщаше Йо, Платон и Аристотел крачеха, спорейки.
Песента на пианото ту хиперболизираше, надънвайки клавишите до край, ту намираше звучни епитети на героите в моите визуализации.
Замислих се…Чрез свиренето на пиано Кирил (познатия ми) реализира тези душевни дадености, които висшата воля е дала на човека. Той изразява човешката си чувствителност, житейски преживявания, сръчността на пръстите си и….въобще всичко, което ни прави способни да създаваме това, което наричаме изкуство. А защо седя на стола в залата и го слушам?
ИЗКУСТВО. Слушайки Кирил, стигнах до извода, че това е всичко, което “разгръща” душата ни. В този ред на мисли, четенето на книги, например, също е изкуство. Стига да създава в нас този душевен мед, с който Кирил нахрани всички нас – публиката.
ИЗКУСТВОТО ПОРАЖДА ИЗКУСТВО. Слушам Кирил, защото сладостта на неговия душевен мед захранва моята душа и аз също започвам да създавам душевен мед. Поне това е моето обяснение. Невена го нарича “емоционално презареждане”.
СЪЗДАВАМЕ ЛИ ИЗКУСТВО ИЛИ ТО ВИНАГИ СИ Е БИЛО ТАМ? Създавайки ни, висшата воля ни е дарила с разум и тяло, които са способни да преценяват и пресъздават околната среда. Тази висша воля е искала ние да творим изкуство, затова ни е създала такива, каквито сме. Всяка комбинация от звуци, която Кирил изсвири съществува в природата. Самата комбинация от звуци е природа, тъй като малко или много пресъздава човешката емоция и преживявания (мисли), които са природа. Франц Лист, когото Кирил свири, не е създал сонатата си-минор, той само е пресъздал природата.
ЧАЛГАТА НЕ Е ЛИ ИЗКУСТВО?
Сонатата на Франц Лист ме накара да си представям трите грации, Мадоната, Юпитер и прочие. Невена си е представяла други неща. Всеки един човек в залата е възприемал песента на пианото по различен начин. ИЗКУСТВОТО ТИ ДАВА СВОБОДАТА ДА ТЪЛКУВАШ. Изкуството освобождава мисълта ти от рамката на битовите преживявания.
“Елате пиленца при батко!”, “Не знам какво става, когато ме погледнеш…”, …. - къде е свободата на мисълта?
Извинявам се, ако всичко това звучи прекалено самонадеяно. Разбирам, че вероятно представям само малко късче от многоизмерната реалност.
