Боженци

Ммм, уикендът в Боженци беше страхотен Като цяло, това място има дух, определено има мноооо дух! И хора – това е може би единственото село, където НЕ се продават цигари. Ама никъде. Йееее

Всички къщи до една са реставрирани, белички, лъскавички..абе, както го нарекоха другите – същински Boutiqueville. Ето една нощна снимчица:

Отвъд еуфорията, трябва да ви кажа, че да съществуваш, макар и два дена, в къща, чийто таван е на 1.80 може да бъде много болезнено…особено ако ти си 1.80…по принцип си е практично – топлината се задържа по-ниско, но стойката определено наподобява орангутан…:

Може би, тук е момента да спомена какво беше първото нещо, което видях сутринта след първото ми пренощуване на Боженска почва:

Шаш и паника! Какви са тия крака, хора, барикади? Ама след сутрешния джогинг всичко си дойде на мястото…отдъх!

След туй, както повелява туристическата култура, трябваше да се уважат и местните специалитети. В случая – баничката, пък и самата шекерджийница:

Освен баничката, бялото сладко и биволското мляко, Боженци има и прекрасна бира на име “Ичкия”.

Мъжете, оставащи един ден след другите в къщата, не без основание определиха Бира’и’чкия като добра алтернатива…

Тук е мястото да споменем, че едно от прекрасните неща в Боженци е и чудесната природа:

Като цяло, мога да заключа, че Боженци си е един малък спретнат кът в планинката, където може да си починеш, да теглиш един игнор на интернета, жи-си-ема, мръсния въздух и работата. Bojenzi macht viel Spaß!

9,99 от Ф. Бегбеде

Честно казано, мислех да не коментирам тази книга поради противоречивите чувства, които породи в мен лирическия герой = Аз-ът = авторът.

Под черта ще кажа, че книгата беше пълна с всякакви пунктуационни, правописни и какви ли не грешки, така че…евала на редакторите и който там преглежда!

Очевидно, това се оказва една от характерните черти при издаването на “съвременната проза”.

Във фокус е поставено идолопоклонничеството пред марките, парите. Според лирическия герой никой не може да избяга от света на стоките, който го бомбардира с рекламни послания, призиви и в крайна сметка – формира у всеки постоянното неудовлетворение. Това неудовлетворение, което се опитваш да премахнеш като консумираш повече и по-всеотдайно.

Абе, доста банално, като се замисли човек.

А това, което ме издразни в стила на Бегбеде е, че в името на скандалността определено е загърбил някои важни скрупули.

Човекът е минимизиран, така да се каже, неглижиран, лишен от одухотвореност, представен като роб на суетата…липсва любовта и уважението към човека, с една дума.

Има ужасни описания на гавра с човешкото – например убийството на човек, описано като статия във вестник Шок, самоубийственото поведение на главния герой (заклет наркоман)…

Абе, тази книга по-скоро ми звучи като самооправдание на един рекламист, отколкото като критика. И в името на това самооправдание всичко трябва да бъде принизено – на първо място: ЧОВЕКЪТ.

Това е!