B’day party part 2

Тук исках да благодаря на всички, които ми пратиха честитки – наистина не очаквах такова внимание. Чувствам се много поласкана

Няма как да пропусна най-оригиналното пожелание, сътворено от моята сладка Queen Kabomy:

Жива здрава, корава,
спасявай американци дебели
с подвизи смели!
 
С долари зелени нови
да се върнеш скоро ти,
че те чакаме със бира
и с подаръци дори!
 
И накрая ти желая
да си здрава като кит,
издръжлива кат` акула,
и стомахът да е сит!

Преди няколко дни си говорихме с Ашли за най-големите си страхове, когато сме били малки. Нейният най-голям страх бил, че къщата им ще изгори. Моят най-голям страх беше, че родителите ми ще умрат. Може би под влияние на спомените написах два куплета, посветени на моето семейство и на приятелите ми…въобще, за тези хора, без които не мога да си представя живота ми:

Понякога събуждам се със страх,
че ще дойде утрото без теб.
Сърцебиенето току успокоя,
но не мога да заспя – числа броя безчет.
 

Искам до леглото ти да седна,
над диханието ти да бдя
и в тъмнината надменна,
върха на пръстите ти да докосна.

И накрая – моят музикален поздрав, много тематичен текст за РД-то ми:

B’day party

Да взема да понапиша как мина вечерта, а?! :Р Ами, направих си рожден-денския кейк, който се оказа повече в течно агрегатно състояние…както и да е, поне беше вкусен. Исках да направя малко събиране само за хората, които ме кефят и да си бърборим. Горе-долу се получи точно това. Ако не бях супер изморена, сигурно щях да се накефя максимално. Събрахме се в квартирата на моето лятно любимче – Марко, защото в моята постоянно влизат и излизат разни спасители, дето не ги познавам много-много, а както казах, исках гостите за събирането да са special selection.

Марко беше страхотен – наистина направи всичко възможно да се чувствам добре, жалко, че е от друга държава Дойдоха повечето от хората, с които наистина се разбираме и много се радвам. Съжалявам само, че Ашли (съквартирантката ми) я нямаше – тя беше в DC-то по това време.

Ето малко снимки:

Тука се опитвам да “разрежа” кейка, но не става, защото представлява една каша…

Тук съм с Марко

Една полу-обща снимка:

Тук съм с една сладурана – колежка, която ме кара след работа. Супер-умореността започва да проличава:

Имахме си и китаристи:

Подаръкът на океана

За който не знае – днес имам рожден ден. Реших да не си вземам почивен ден и да си бачкам както обикновено. Нямах някакви кой знай какви очаквания от този ден, нито съм в някакво особено приповдигнато настроение.

Та стоя си аз на кулата, зяпам водата и в един момент съзирам нещо на хоризонта. Нещо плава там, но плава в абсолютно права линия – срещу моята кула. Помислих, че е човек с каяк, защото при това силно течение днес, едва ли може неодушевен предмет да бъде така последователен в курса си. Минаха 5-10 минути и нещото продължаваше да се плава точно срещу мен. След известно време установих, че това всъщност са балони!

Няколко големи балона, вързани един за друг се носеха срещу кулата ми в продължение на петнайсетина минути! Стигнаха до съвсем плитката вода, почти на брега, когато едно малко момченце ги взе и ми ги донесе. Ето ги (някои от тях спихнаха, но какво да се прави…):

Чувствам се благословена! Отивам да правя рожден-денската торта, ще пиша по-късно!

Новости

Ей, тази седмица се изнесох, хора! Вече живея в къщата на спасителите и се чувствам много добре. Ето как изглежда новата обител:

Малко е мърлявичко, ама няма как – живеем четирима човека и още не знам колко постоянно влизат и излизат…Най-готиното е, че се намира почти на брега – на две минути пеша. Направо супер – мога да ходя до океана след работа, преди работа…абе, когато си поискам.

Вчера ни правиха обща снимка на всички спасители – ето я неофициалната и версия, след като приключи официалната фотосесия:

Можете ли да познаете къде съм аз? Да знаете какви нагаждации бяха, докато ни щракнат. То не беше “Врътни се наляво, надясно…”, “На колена, не, всъщност по индиански”…абе, отне половин час тази единствена снимка. Голямо чудо!

Междувременно, одисеята Бързи-Смели-Сръчни продължава, защото с една от спасителките – Лия – решихме, че ще караме ским борд след работа. Това е една дъска, дето трябва да я яхнеш, след като си я плъзнал по брега – там, където вълната търка мокрия си гръб върху плажа. Ето, за визуална представа:

На снимката тамън съм скочила на дъската и се плъзгам по водата. Но това продължава точно една секунда, защото след това следва търкал. Поне при мен. Ама няма как, ако не се пребиеш няма да се научиш. Ето как завърши нашата малка ским-бордска одисея:

Бързи, смели, сръчни :)

Днес съм много доволна от себе си. Направо си се възхищавам. За пръв път в живота си смених вътрешна гума на колело и при това го направих за няма и пет минути. Ако имате представа с какво нежелание излязох с гаечния ключ в ръка…Очаквах мъчителна борба с колелото, но се оказах по-сръчна, отколкото предполагах.

И не е само това! Вчера опекох маминия кекс, творението ми може да видите тук:

Съквартирантите обаче не му се израдваха много, още си стои 2/3-ти неизяден. Нищо, това може само да ме амбицира в кулинарно отношение. Следващият път…още по-добре.

 

 

 

Вчера имаше някаква тропическа буря, та ни пуснаха още сутринта и имах почивен ден. Добре, че така се случи…имах нужда от тази почивка. Спах до 14:30, след това опекох кекса, направих си разходка по брега и плувах в океана с любимото ми момче за лятото и брат му.  Имаше страхотна двойна дъга над океана…по едно време дъгата се премести и изглеждаше много близо до брега – двамата ми другари се втурнаха във водата да плуват до дъгата и да минат под нея. Беше много забавно

Предишният пък ден - петъка – беше седмичното парти на спасителите. Тематиката на партито беше да отидеш “облечен” във всичко друго, но не и в дрехи. Аз направих малко изключение с дънките си, но ето го и моето амплоа за вечерта:

Някои искаха да им покажа как изглеждат другите българи, та ето ги и българските Пепеляшки на партито:

Това засега, друго не се сещам. Айди…до скоро

Thank You for shopping at Wal*Mart!

Днес беше някакъв никакъв ден. Сутринта имахме тренировка – плуване, тичане, коремни преси и т.н., но дори и спринтовете не ми помогнаха да се отърся от кофти настроението си.

Снощи сънувах само някакви кошмари. На всичкото отгоре съквартиранта ми – Тодор – го няма да ме дразни. Той е на едно състезание за спасители в Северна Каролина, щото е най-бързият плувец тука.

Денят щеше да се изниже ей-така – тътрузейки унили часове ако не беше дошло момиченцето, което спасявах преди два дни. Донесе ми подарък. Както бях увесила нос, така в следващият момент щях да се разтопя от гот. Една супер сладка картичка, статуйка и ключодържател на делфинче, защото съм плувала като делфин.

Трябва аз да си направя един позитивен олтар, на който да трупам разни такива неща, дето ме карат да се чувствам добре…да придам лек окултен привкус на презокеанския си живот

След това ходих до Уол Март. След като напазарувах, установих, че май няма да мога да пренеса всичко с колелото. Докато търсих начин да се справя с багажа си пред магазинището, някакъв човек дойде да ме врънка да дарявам за някаква кауза. Почувствах се много поласкана. Значи не изглеждах съвсем изпаднала.

Ето каква система за пренасяне на покупките измъдрих:

http://www.facebook.com/photo.php?pid=1101005&l=ad91c&id=646819084

Добавете към това и една пълна раница + Уол Март-ска торба във всяка ръка – за баланс, докато карам

Първи снимкови щрихи от презокеанския живот

Вчера обещах да покажа първи снимки от Америката и знам, че всички сте затаили дъх

Има обаче един малък проблем…Нещо не ми излиза меню-то за ъплоуд на снимки тук…Не мога да кача снимки, така че просто пращам линк към фейсбук, където качих част от тях…Ето така изглеждам на работното място:

http://www.facebook.com/photo.php?pid=1093544&l=477ee&id=646819084

http://www.facebook.com/photo.php?pid=1093544&id=646819084&ref=nf#pid=1093546

Трябва да отбележа, че си имам един-двама редовни посетители, които сякаш се грижат да остана на себе си в най-сублимния момент на скуко-поглъщането – следобедните часове.

Ето, тук може да видите най-редовния ми скуко-гонител:

http://www.facebook.com/photo.php?pid=1093544&id=646819084&ref=nf#pid=1093572

Норман или Нормандо – американец с италиански произход, мрази американците (ама според мен само привидно), знае всичко за всеки…Леле, тоя човек знае какво се е случило на партито на спасителите, кой кого набил, кого ще уволняват…абе, много съм назад в информационно отношение.

Твърди, че всички ме обичат и всички говорили само добри неща за мен. Това може само да ме радва.

Ако трябва да съм честна, малкото ми разочарование е, че се разбирам с чужденците, но не и с българите. Според мен, тези момчета страдат от едно основно предубеждение: бъркат мачисткото поведение с мъжествeността. Но нали знаете, it’s easy to be hard…

 

Поздрави:

Бойното кръщене

Днес направих първото си спасяване. Ама истинско такова – подводното течение дръпна навътре една майка и момиченцето й остана само, след което и двете се панираха. Вече се чувствам пълноценна и 100%-това спасителка

Но това не е всичко от днес! Купих си фотоапарат най-после – едно много сладко Сони с малка муцунка, но с възможност да сменям обективи. Утре ще снимам и ще покажа най-после нещо от Америката

Ретро вълна..

В последните няколко месеца слушам егати музиката! Май съм станала ретроманиачка, без да го съзнавам. Ама разните му сегашни рок банди, поп банди имат толкова…конвейрно (така ли се пише?) звучене, че няма как да впечатлят когото и да било, който е слушал Аеросмит, Дийп Пърпъл, Дона Съмър, Пола Абдул, ранните неща на Мадона…

Айде, ретро-поздрави от мен!

Плажни циклажи

“-Искам всичко!

- Това да не ти е банка ДСК!”

 

Не, това е “план графика” ми за този живот. Искам да изпитам и да чуя всяка емоционална струна на душата си. Искам да изживея всеки акорд. Искам да изгарям сърцето си от страст, да се разтапям от благост, да настръхвам от гняв, да се давя в горчивина, да избухвам в радост, да се свивам от болка, да свеждам смирено глава, да преливам от любов, да трептя от нетърпение, да се губя в смеха си, да се сковавам от неудобство, да гасна от копнеж, да ме разтърсва чуждата болка, да зъзна в самота, да тръпна от страх, да се събуждам щастлива.

Е, в никакъв случай не искам да превръщам живота си в мелодрама и да изпитвам мазохистично удовлетворение от това. Само искам да живея пълноценно.

Не усещам щастието като постоянно удоволствие, а като чувство за завършеност.

П.П. Странно е как думите могат да значат всичко и нищо едновременно.

П.П. 1 Пиша всичко това, защото съм по цял ден на плажа и тъпея, а като тъпея – цикля.

http://www.vbox7.com/play:cf3478e1