Стихотворенийце

Дойде ми вдъхновението преди седмица, та реших да го увековеча в блога ми, преди да съм потурчила листа…

 

Да, такава съм

Счупена частица в мене има сякаш,

мисълта работи, почти прегрява,

сърцето бие, кръвта във вените се мята,

къде тогава се проблемът появява?

 

Берзасъдство,

   безкрайност,

     безтегловност,

         безсрамие,

            без…нещо си!

Не знам какво е, но го няма!

За момент необуздан в мене зейва яма.

 

От едната страна съм аз, а от другата – също!

Не мога да се събера сама в себе си.

Разливам се из шепите си и ми е тъжно,

и ми омръзна да решавам личностни ребуси.

 

Бягам от себе си, но сянката ми винаги ме следва -

моята разкъсана цялостност, разлята цялостност,

обичам я, макар понякога да е толкова неугледна.

И ми е жал, кога ще стане цяла цялостност?

 

Като океана, като небето, като….тъпа блондинка.

Искам да бъда това и това – никаква дилема.

И ще се постарая – не се бъзикам.

Ще стана дефинируема като теорема.

 

20.06.2008

 

 

 

За живота от нещата :)

Отдавна не съм писала в блога си, така че ще направя съвсем кратък обзор на събитията в последното тримесечие. С едно изречение – напуснах работа, оставих три изпита в университета, но пък за сметка на това си клатя краката на плажа в Южна Каролина. Бачкам като спасител на плажа, почерняла съм като цигане, живея с четири момчета и спя в спален чувал.

Сега подред.

В последните няколко месеца се чувствах леко изчерпана в работата. Бях влязла в цикъла работа-учене-приятели-работа-учене-приятели. Не че е толкова зле, но съм човек, който обича разнообразието. Обожавам разнообразието, обновяването на мислите ми, идейното оросяване…с една дума, трябваше да се махна, колкото и да си харесвах колегите в работата, приятелите и т.н.  

А какво по-откъсващо от едно лято на Атлантическото крайбрежие, седяща на кула и наблюдаваща хората, вълните, пясъка, облаците. Бризът е толкова силен понякога, завива своите невидими кълбета в корема ми и ме хваща гъдел. От време на време прелитат едни много готини птиченца – мънички и бели, като цветенца. Много ми се иска да прикача снимки, но още нямам фотоапарат. Преди няколко дни си взех лап топ и благодарение на този факт сега мога да си пиша поста. След две седмици обаче взимам чека, следователно и фотоапарат и тогава ще накача някакви снимки – поне флората и фауната да видите – уникално е .  

Като човешки взаимоотношения нещата стоят малко странно. Аз съм единствената българка тук и общувам най-вече с шестимата българи и моите трима украински съквартиранти. Не ми е толкова готино, както може би ще предположите. Иска ми се да се чувам и да си общувам с момичета, така че  сега се опитвам да си поддържам отношенията с приятелките от България, но не е същото.

Иначе момчетата не са лоши, ама понякога простотията избухва като летен пожар в прерията. И се чудя накъде да гледам…Поне се погаждаме някак.

Отношенията ми с американците са доста повърхностни. Мъжете се захласват по мен, но честно казано не си се представям с американец. Повечето спасителки са готини и много позитивни към мен, но са ми далечни, пък и леко постни като характер. Не може да “избухнем” . 

Ще остана тук до септември, след това…ще видим.