Днес беше разнообразен ден. Почти излетя от живота ми, без да остави следата на отегчението. Да, работата ми вече ме отегчава, какво да се прави.
Сутринта пристигнах на плажа половин час преди началото на работния ден. Запълних времето с едно хубаво плуване в океана. Почувствах се така тонизирана, направо не е за вярване колко добре действа сутрешното плуване на организма.
Денят започна да изнизва милионите си секунди, а аз се навлякох подобаващо, така че да престана да хващам тен, че вече кожата ми взе да прекалява. Стига абсорбира слънце, бе кожо! 
С тревога установих, че се възбуждам дори от гъдела на вятъра. Трябва да се направи нещо по въпроса!
Към обяд едно семейство до кулата ми реши да изкопае нещо като противобомбено убежище за цялата рода, та копаха ли копаха. Направо не знаех как да им кажа по-деликатно да си закопаят ямата в края на деня. Е, направих го.
Последните секундички на работния ден намигнаха от циферблата на часовника ми и настъпи най-приятната част от деня.
Романтична вечер на плажа, а след това реших да посетя българските момчета, които правеха барбекю. Отдавна не бях им ходила на гости и бях забравила, че винаги след като им гостувам се чувствам като пълен парцал. Направо се изцеждам емоционално, постоянно трябва да се браня от нападки. Повече няма да им ходя на гости.
Та, това беше днешния ден…айде, до 34867699ти епизод 
