Днес беше някакъв никакъв ден. Сутринта имахме тренировка – плуване, тичане, коремни преси и т.н., но дори и спринтовете не ми помогнаха да се отърся от кофти настроението си.
Снощи сънувах само някакви кошмари. На всичкото отгоре съквартиранта ми – Тодор – го няма да ме дразни. Той е на едно състезание за спасители в Северна Каролина, щото е най-бързият плувец тука.
Денят щеше да се изниже ей-така – тътрузейки унили часове ако не беше дошло момиченцето, което спасявах преди два дни. Донесе ми подарък. Както бях увесила нос, така в следващият момент щях да се разтопя от гот. Една супер сладка картичка, статуйка и ключодържател на делфинче, защото съм плувала като делфин.
Трябва аз да си направя един позитивен олтар, на който да трупам разни такива неща, дето ме карат да се чувствам добре…да придам лек окултен привкус на презокеанския си живот 
След това ходих до Уол Март. След като напазарувах, установих, че май няма да мога да пренеса всичко с колелото. Докато търсих начин да се справя с багажа си пред магазинището, някакъв човек дойде да ме врънка да дарявам за някаква кауза. Почувствах се много поласкана. Значи не изглеждах съвсем изпаднала.
Ето каква система за пренасяне на покупките измъдрих:
http://www.facebook.com/photo.php?pid=1101005&l=ad91c&id=646819084
Добавете към това и една пълна раница + Уол Март-ска торба във всяка ръка – за баланс, докато карам 
