Последните няколко дни океанът беше повече от негостоприемен. Едно кофти южно течение, силни вълни…абе направо си беше като пералня..ето малко визуална представа:
За сметка на това нямаше много хора и можех да си правя снимки съвсем спокойно.
“Пиле иска хляб?”
“Пиле папа!”
“Пиле прави рекламация на храна”
“Пиле хвърля бръснещ поглед към спасителя”
Снимка за годишника на “Гимназия по професионално летене и промишлен шпионаж”
Като за начало да кажа, че вече нямам съквартиранти – Морган и Ашли се изнесоха към универиситетите им, така че сега живея сама. В моя случай това значи само едно – кочинаааа 
. E, все още нямам домашни любимци от семейство Членестоноги, но поддържам порядъчна разхвърляност.
То си има и друга причина за това – почнах втора работа и почти не се заседявам вкъщи. Само притичвам да ям нещо и спя през нощта. Нямам време за нищо, но така ми харесва. Повечето американци се изнесоха, а и ми писна да се занимавам с мъже, така че все нещо трябва да се прави.
Готиното е, че бачкам точно това, което исках – сервитьорка в Хутърс. Ето как изглеждам в униформата ми:
Като цяло, тва Хутърс тука е доста популярно, защото наемат само мацки за сервитьорки. Имат си списание, еквивалентно на Максим и Плейбой и общо взето ставаш доста популярна ако си hooters girl. В момента това не ме грее особено, важното е, че се изкарват пари.
Ето линк към работното място:
http://www.hooters.com/hootersgirl/careers.html
Миналата седмица се “качих” за пръв път на сърф, ако може въобще да се употреби този глагол. В по-голямата част от времето се борих с дъската, докато вълните ме шамаросваха. Жалка история, но не може да съм перфектна във всичко, сори. Е, стигнах дотам, че успях да стоя седнала на дъската. Едното момче, с което сърфиросвах го ужили Man-o-war – доста гадна медуза с дълги пипала…това окончателно ме отказа от сърфа…засега!
Много съм уморена, айде..до скоро
Най-после имам кулинарен успех! 
След като ми се наложи да изям сама полу-втечнения си рожден-денски кейк, почти бях изгубила надежда за своето кулинарно бъдеще.
Но! Тази вечер женското в мен надделя и успях да сътворя нещо като крем карамел:
Не са ли красиви?
Uhhh! I wanna sleep and take a day off. Copy that?
Lemme greet you with my bro’s greeting…I love this:
Човешка ненаситност. Да грабиш удоволствие. Да се натъпчеш с него – на всяка цена – на ниската цена, която сам оставяш да плащат за теб. Да ти подхвърлят жълти стотинки – жалки части от усилие, внимание, ценност, а ти да даваш себе си.
Е, вярно, малко трябваше да бъдеш нечестен и непоследователен спрямо вчерашните си дела. Ама нищо – нали си покорител на върховете на удоволствието. Малко трябваше да се поотметнеш от думите си, от трепета си. Малко трябваше да се понапиеш, за да си намериш оправдание. Малко трябваше да примижаш, за да приемеш дозата удоволствие, без да ти приседне на зениците. Малко трябваше да затвориш ушите си, за да не слушаш какво ти напомнят миналите дни. Малко трябваше да експлоатираш тялото си. Малко трябваше да игнорираш околните.
Но го грабна това удоволствие. Имаш го вече. „Горд собственик на удоволствие”, така да се каже.
И да ми свеждаш поглед, и да не свеждаш, това е положението. По-добре продължавай да гледаш пръстите на краката ми, защото не искам да те гледам.
