влюбване?

Сърдечните теми са доста деликатни за обяснение, пък и безкрайни. В един момент чувстваш едно, в друг – друго.

Страх ме е да задълбавам в сърдечни преживявания. Това лято ми беше толкова хубаво с лятното любимче, защото знаех, че ще приключи. Прекалих. Казвах и правих нещата, които чувствах. Никога не действам така, а правя точно обратното на това, което искам. Сега ми е тежко, когато пак започвам да си налагам граница на самомнително благоприличие. Ето ти “гордост и предразсъдъци”!

И всички неизказани думи и желания ми тежат, но не искам да изляза глупачка. Някои са социално слаби, е, аз май съм сърдечно слаба. Никак не ми харесва как оставям мъжете, които всъщност харесвам, да си отиват, искам да го променя, но в момента все още се чувствам зашеметена.

Их, трябва да си намеря някакво хоби, че много мисля за безсмислени неща и изпадам в крайности. То всичко си се нарежда, ако човек се намира във вътрешна хармония. Цъфти и вътрешно и външно, а животът го благославя с низ от благоприятни стечения. Всъщност, всичко се корени в душевния му баланс, който влиза в “координация” с баланса на околните.

А аз с американската си лятна екстравертност не мога да отговоря на всички въпроси, които се появиха в мен с връщането ми. Защото трябва да се събера в черупката си и да помедитирам малко, да се поразровя в себе си. Да поизчистя от праха нещата, в които се заричах и да видя по какъв начин мога да ги защитя и накъде да тръгна. Всъщност това ме тревожи най-много сега. Накъде?

After USA

От Мъртъл бийч заминах на 16ти. Не ми се говореше. На Вашингтонското летище се разминах с група българи, но мисълта да проговоря на български означаваше да скъсам още една връзка с райското ми лято. Исках още малко да съм леко екзотична културно-анонимна международна персона.

На Софийското летище бях адски тъжна, времето може би допринесе в най-голяма степен за това. Все пак, нямаше как да не се зарадвам на семейството ми и нетърпението, с което ме чакаха.

Все още ми е трудно да пиша за Щатите от позицията на вече заминала. Така късам още една връзка.

Направих си следното клипче:

Исках да се сбогувам с лятото ми по някакъв по-експресивен начин. Или исках да го възпроизведа, да съживя спомените. Не знам.

В момента си мисля, че беше една добра илюзия. Защото в момента там не е лято, и там си духа и е студено. Защото ако бях останала там, отношението ми към мястото нямаше да бъде като на любопитен турист, който знае, че ще си тръгне в един момент. Трябваше да се ангажирам с местните проблеми и каузи. Там щях да си бъда редова работничка с различен произход. Приятелите са приятели при всички положения, но нима ги нямам в България? Колко N-годишни приятелства щях да загубя заради емоцията да бъда в красив град с уредени правила и прекрасен плаж…

Ако трябва да съм неедностранчива в коментарите си, докато изглеждаш добре и знаеш английски, всичко ти върви в САЩ. Получаваш подкрепа отвсякъде. Можеш да си превърнеш живота в някаква непрекъсната емоция, но за мен това е илюзия. Изчерпващ те отвътре лайфстайл. Изчерпваш това, в което си се вричал през живота си, принципите ти малко или много остават на заден план. В името на емоцията.

Ето го и второто клипче, което сътворих:

През цялото лято, когато американците ме питаха дали ми харесва в Мъртъл бийч им отговарях, че обичам толкова много това място, защото знам, че ще си тръгна. Е, време е да вложа някакъв смисъл в отговора си :)

Последният ми ден в Хутърс

Днес беше последният ми работен ден в Хутърс. От една страна супер много се радвам, защото ще имам няколко дена само за плаж и почивка, но от друга страна ми е тъжно, че се разделям с всичките ми колеги. Ще ми липсват. Привързах се към тях много по-лесно, отколкото към колегите ми – спасители, защото прекарвах целия ден с тях – рамо до рамо. Със спасителите беше различно – всеки си седи на кулата по цял ден и се виждаме само преди и след работа. Не мога да преценя точно в момента, защото емоционалния бодеж от липсата на спасителите вече попремина, докато това предстои с колегите ми в Хутърс. Понаправих няколко снимки с тях, като за изпращане:

Любимите ми момичета бяха Натали – с азиатските черти и Хедър – зад мен. Супер мили момичета, нямат грешка!

Това е една снимка, ясно подчертаваща характерните черти на всяко Хутърс момиче (освен мен ). Сега разбирате какво символизират двете о-та на HOOters. Беше ми много забавно да подписвам тениските с “May your beer or Hooters girl never be flat!” Ха-ха ))

Междувпрочем, аз съм единствената не-американка, която е бачка като Хутърс момиче в тоя Хутърс, поне. Това е яко, защото всички бяха доста любопитни.

Това е любимият ми готвач – Крис, много печен, не обича да се снима, само тук успях да го хвана

Снимка от Go Away Party-то след работа..

Личи си, може би, че малко прекалих с шот-овете, но поне стигнах само до етапа на лудите танци и въртенето в кръг :)

Днес след работа отидох до Уол Март и си купих обръч. Една от характерните дарби, с които се славят Хутърс момичетата са триковете с обръч. Доста неща в сферата на обръчовъртенето понаучих, докато изпълнявах работните си задължения, та реших да репетирам у дома.

Следобеда отидох на плажа и въртях ли въртях обръча, много беше забавно. Утре пак. Може да направя видео и да го постна тук

Последни новости

Като за начало – в петък затварят сезона на плажа, така че това се очертава като последен работен ден. Очакваме ураганът Хана да ни дойде на гости към края на седмицата, та вече махнаха от плажа всички кофи за боклук, спасителски кули и кутии за чадърите, дето ги дават под наем.

Днес не бях на кула, а на така наречените ATV – all terrain vehicle. Ето какво представлявах:

Докато пустосвах по плажа с това чудо, попаднах на следното създание:

 

Искате да му хвърлите един поглед по-отблизо? Ето:

Обърнато по корем изглежда така:

Почти се е усмихнало, а?

Нарича се horseshoe crab, поради формата, наподобяваща конско стъпало. Всъщност, това не е съвсем рак, а се смята за роднина на скорпионите, кърлежите и паяците. Чудничко… Има си собствен клас, наречен Merostomata. Съществува от над 250 милиона години, като почти не се е изменил външно. Храни се с червеи, устата се намира в средата – между пипалата, а на главата си има две очички.Може да се движи и на обратно, като ползва дванадесетте си пипала.

Толкова за днес