Днес бях на първата си лекция. Много приятно е усещането да не бързаш за никъде, да знаеш, че само тази лекция имаш за деня, няма да тичаш на работа, няма да се потиш, прескачайки по 2 стъпала наведнъж, да развяваш коси в галоп към офиса…Е, така ще бъде до началото на ноември. Имам няколко хубави седмици. Странното е, че нямам търпение и да започна работа. Вчера се върнах от т.н. тийм билдинг, който беше много приятен.

Дряново се справи успешно с ролята си на приветливо място за усамотение на една трескава рекламна агенция. Общо взето, екипното изграждане се състоеше в Индиана Джоунс-овски активности като търсене на съкровища по карта, стрелба с пушка и лък и всички съпътстващи ги екстри като горички, рекички, мостчета, гласчета на колеги из планината, без да имаш представа нито за своето, още по-малко за тяхното местоположение.

Май за пръв път ми се случи да бъда събудена от такъв будилник:

Единственият проблем е, че май не работи при дъжд…

За да бъде по-интересно, разделиха ни на отбори и аз имах честта да съм в отбор “Номер 1″, който стана известен и като “Show your tits”. Ето го капитана ни:

 В отборното представяне бяхме…как да кажа…в златната среда, но поне беше шоу.

Игрите започнаха от пещерата “Бачо Киро”:

Имаше група от възрастни хора, които започнаха да пеят народни песни в една от залите. Звучеше толкова истински и емоционално.

Като цяло, това откъсване от София ми помогна да си припомня колко красиво, вълнуващо и приятно може да се чувствам и в нашата си природа.

На връщане минахме през Трявна, а оттам си купих един пумпал. Страхотен е, феноменален! Седя си по спирките и го въртя на дланта си ей така:

Това засега.