Вдъхновението ми избива винаги, когато имам хипер-мега-много за учене. Като див необязден кон, съзнанието ми се мята и препуска сред какви ли не теми, темички и дейности, хвърля къчове на всякакви домашни и тотално отказва да надене хомота на висшето образование.

И виж ти, сетих се, че досега никога не съм споменавала Миша. Ама и думица не съм изпускала за нея, сякаш е някакъв свръх секретен проект на ЦРУ. А може и да е правителствена “разработка”, защото със сигурност не е обикновено коте.

Малко предистория. Миша е моят подарък за брат ми за 11тия му рожден ден. Вече година и нещо се подвизава у дома. Като нрав е спокойна, хитрушка, отваря врати, умерено егоистична, интровертна, не обича промените, малко страхлива.

Проявява явно предпочитание към високите технологии:

И високите места като закачалката, например. Ако попаднете на нея там се правете, че не я забелязвате. Фюй-фюй, свиркам си, няма котка там..:

Ако все пак я забележете, Ви очаква това:

И докато треперещата Ви и омаломощена ръка тръпне за своята участ, ще последва това:

Но все пак нека не предавам нещата едностранчиво. Не винаги е лоша. Понякога ме дарява с повелително близване по челото или по ръката… преди да я захапе.

“Мяу, ще пусна опровержение по Animal Planet! Тва дето си го написала е толкова вярно, колкото, че мустаците ми са черни! Ще те захапя по палеца на крака докато спиш!”