Понякога малкото тупкащо зверче в теб побеснява, започва да хапе наред каквито тъкани докопа и ги къса ли къса. Сякаш си съществува паралелно с теб, без да му пука, че ти причинява болка, а е създадено, за да ти предава своята неподлежаща на дресировка емоционалност, неконтролируема страст, дива чувственост и опасен жар.

Не вярвам, че обстоятелство или човек е в състояние да те сломи. Правиш го ти самият, позволяваш на зверчето да побеснее.

А позволиш ли, знаете какво следва…Тогава се омаломощаваш, краката ти не крачат уверено както преди, гласът ти започва да глъхне и залиняваш вътрешно. Замязваш на хартиена фигурка, която се килва и от полъха на вятъра дори. И аха да полетиш към земята, когато едно грижливо и нежно пръстче изправя фигурката. И за нула време се превръщаш в грациозната, горда хартиена балерина на храбрия оловен войник. Примерно.

Не е нужно много. Малко грижа и внимание. Значи излъгах. Както грижливото пръстче може с едно погалване на зверчето да го укроти, така може и да го разяри.

Това грижливо пръстче, което усещаш като незаменима подкрепа…появява се толкова неочаквано и незаслужено понякога, направо недоyмяваш с какво си заслужил.