Огледа се във водната повърхност. Не беше онази изящна, деликатна капка, която си представяше. Не, беше и рано да се влее, не можеше да свърши водния си път в такъв вид, не и сега. Реши да се върне. Летя нагоре и нагоре, и нагоре, и нагоре…Започна да става все по-гореща капка.

След мъничко се озова на нечия пареща буза и осъзна, че всъщност е сълза. Стана и непоносимо топло и се почувства като една предателска малка жалка сълзичка, която не иска да служи на собственика си. Та тя нямаше право, защото не беше някаква си капка, пратена от…небитието, а си имаше своя горчива очистителна роля. Тя трябваше да бъде отделена от тази гореща буза възможно най-скоро, иначе риксуваше да се превърне в най-обикновена капка, размазана по нечия ръка и нямаше да изиграе мелодраматичната роля на живота си.

Сълзата се търкулна бавно, но сигурно, поемайки цялата топлина, която молекулите и можеха да понесат, без да се изпарят.

“Кап!” Водната повърхност лениво се размърда, правейки място за новодошлата.