Опърлената пеперуда изви болезнена спирала към земята. Ударът със сухия прах и донесе моментно успокоение, летенето бе толкова мъчително. Усещаше как крилцата и парят и парят и не можеше да направи нищо. Сетне, започна усилено да маха като правеше прашни полукръгове по земята. Всичко бе килнато на 90 градуса и изглеждаше така страшно голямо. Уплаши се, наистина се уплаши, че всичко може да свърши просто ей-така. Започна да пърха все по-усърдно, опитваше да се изправи на крачета и за миг си повярва.

Но в следващият момент се сгърчи от парализиращото парене. Пърхането разгаряше опърлените криле и те постепенно губеха цвета си. Добиваха графитен цвят, а искриците пълзяха към телцето. Парещата болка я обхвана в топлата си прегръдка и в един момент всичко стана искрящо и светло.