Понякога малкото тупкащо зверче в теб побеснява, започва да хапе наред каквито тъкани докопа и ги къса ли къса. Сякаш си съществува паралелно с теб, без да му пука, че ти причинява болка, а е създадено, за да ти предава своята неподлежаща на дресировка емоционалност, неконтролируема страст, дива чувственост и опасен жар.
Не вярвам, че обстоятелство или човек е в състояние да те сломи. Правиш го ти самият, позволяваш на зверчето да побеснее.
А позволиш ли, знаете какво следва…Тогава се омаломощаваш, краката ти не крачат уверено както преди, гласът ти започва да глъхне и залиняваш вътрешно. Замязваш на хартиена фигурка, която се килва и от полъха на вятъра дори. И аха да полетиш към земята, когато едно грижливо и нежно пръстче изправя фигурката. И за нула време се превръщаш в грациозната, горда хартиена балерина на храбрия оловен войник. Примерно.
Не е нужно много. Малко грижа и внимание. Значи излъгах. Както грижливото пръстче може с едно погалване на зверчето да го укроти, така може и да го разяри.
Това грижливо пръстче, което усещаш като незаменима подкрепа…появява се толкова неочаквано и незаслужено понякога, направо недоyмяваш с какво си заслужил.
Vili's Weblog 
Вили, добре ли си? Не е хубаво мислите да бъдат по-дълги от краката ти:) Кога ще се видим за книгата:)
вчера тичах, вместо да плувам и съм направо…разнебитена…походката ми е като на пингвин, поел дълъг поход за храна, така ме болят някакви сухожилия, които не са ми гъвкави по принцип, но тоя път вече прекаляват. И аз искам да се видим и ще се опитам, но Катето ще ти каже какви са ми пречките за тая вечер или утре…
хей, забравих, честито ти нанасяне 🙂