В колата

Автомобилът изстена. Гумите впиха каучукови пръсти в асфалта и оставиха следите на своето преждевременно износване. Късите тъмни дири водеха до спрялото превозно средство, което отдъхна облекчено.

Той седеше, хванал здраво волана. Гледаше право напред. Гледаше отвъд прозореца, беше отвъд прозореца с цялото си същество, сякаш то беше излетяло при набиването на спирачката.

Тя седеше до него. Гледаше право напред. Опитваше се да гледа отвъд прозореца, но не виждаше нищо. Сякаш всичките и мисли и емоции се бяха размазали по предното стъкло при набиването на спирачката.

Те обърнаха глави един към друг, но погледите им се сблъскаха някъде над ръчната спирачка. Ситен скреж се посипа над ръчката.

One response to “В колата

  1. Ах, тези размазани мисли и тази спирачка. Говори ми 🙂

Leave a comment